Как цветовете влияят на настроението ни?
Джеф Безос и Лорън Санчес превръщат Венеция в любовна сцена за милиони
Людмила Живкова и първият Международен детски фестивал за изкуство
Edna история: Как българското кисело мляко става хит в Япония
Спазвай тези 4 ритуала, за да поддържаш интимността във връзката ти
Кажи това, когато за пореден път те питат „Няма ли вече да се омъжиш?“
Кристина Димитрова сбъдна мечтата си (ВИДЕО)
Дъщерята на Наталия Гуркова: Определено е изискваща, за да възпита добро момиче
Можеш ли да повярваш, че народна песен от Родопите пътува вече 45 години извън Слънчевата система? В легендарната Златна плоча на „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“, изстреляни през 1977 г., директно в безкрая на Космоса, попада българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин“, в изпълнение на родопската певица Валя Балканска. Тази история разказват панелистите от "На кафе" по NOVA.
Кой избра песента?
Американският астробиолог Карл Сейгън, заедно с музикалната комисия, избира изпълнението именно заради автентичността и силата на гласа на Валя. Записът впечатлява и етномузиколога Мартин Кейниг, който го записва през 1968 г. в родопско село, в съпровод от гайди.
Карл Сейгън (Carl Sagan) е американски астроном, астрофизик, космолог, писател и един от най-големите популяризатори на науката през XX век. Роден е през 1934 г., а кариерата му свързва дълбоко науката с човешкото въображение и култура.
Той е съосновател на планетарната наука като отделна дисциплина, участва в мисии като „Вояджър“, „Маринър“, „Викинг“, и е сред инициаторите на идеята да се изпрати музика и послания към извънземен разум чрез „златните плочи“ на „Вояджър“. Там се включва и българската песен „Излел е Дельо хайдутин“.
Сейгън е автор на бестселъри като Cosmos и Contact, а едноименната телевизионна поредица „Космос“ от 1980 г. го прави световноизвестен. Той говори за наука с дълбока човечност и поетичност, като едновременно предупреждава за опасностите от невежеството и подчертава нашата отговорност към планетата Земя.
Една от най-запомнящите се негови мисли идва от речта за „Бледото синьо петънце“ (Pale Blue Dot), където описва колко крехка и малка е Земята в мащабите на Вселената – и колко важно е да се грижим за нея.
От избрани около 250 000 музикални образци по света, записът на Валя Балканска е сред малкото, одобрени за Златната плоча, която е представител на човечеството във Вселената.
Защо тази песен е толкова специална?
-
Балканската мелодия е изпълнена "с магия и дълбочина", както сам казва Кейниг.
-
Заради нея автентичният български фолклор доби достойнство и популярност в чужбина.
-
А самата Валя мечтае извънземните да са я чули – и споделя как това би било върховна чест.
Освен българската песен, плочата включва:
- Класически шедьоври – Бах, Моцарт
- Джаз и рок – Чък Бери („Johnny B. Goode“)
- Природни звуци – детски плач, вятър, птичи песен
- Звуци от човечеството – „целувка“ и „приветствия“ на различни езици.
Как това се отразява на България?
Песента и изпълнението на Валя Балканска стават национална гордост. В България този запис се превърна в образец за родопския фолклор, а медийният разказ за него популяризира песента като българска емблема.
