Тя е една от най-разпознаваемите и обичани телевизионни водещи у нас. Със своята усмивка, честност и сила Нана Гладуиш от години е вдъхновение за хиляди жени. В рубриката „Тук и сега“ в "Събуди се", тя откровено разказва за най-тежките си преживявания – загубата, болката, но и за любовта, надеждата и чудото на живота.

Следата на една неочаквана загуба
С най-голяма болка Нана говори за загубата на сестра си Мартина – загуба, която оставя празнота, която никога няма да бъде запълнена. Макар да е преживяла тежки диагнози и лични битки, смъртта на сестра ѝ я разтърсва по начин, за който дори силната ѝ душа не е била готова.

„Нищо не ми помогна да продължа. Понякога е много тежко да осъзнаеш, че не си могла да помогнеш на собствената си сестра. От друга страна си казвам – никой от нас не е Господ“, споделя през сълзи тя.

Живот със здравословен страх
Борбата с онкологично заболяване продължава да бъде част от ежедневието на Нана. Вече 13 години тя е на хормонална терапия, която държи болестта в ремисия. След последния преглед новините са добри, но страхът никога не изчезва.

„Живея със страх. Много от нас развиват тревожност, която понякога преминава в депресия. Нещата не са толкова розови, колкото изглеждат отвън“, признава тя откровено, напомняйки, че зад усмивките често стои огромна сила на духа и безмълвни битки.

Нана отправя важен призив към всички жени – да не губят време при диагнозата рак на гърдата. Болестта е лечима, а животът след нея – възможен.

Между два свята
Животът между България и Маями я поставя пред нови предизвикателства. След преместването в САЩ Нана изпада в депресия. Липсата на усещане за дом и културните различия я карат да се чувства раздвоена.

„Понякога ми е мъчно, защото съм българка и никога няма да стана американка. А когато се върна – боли ме, че някои неща тук не се променят“, споделя тя с тъга, но и с надежда, че носим своя дом вътре в себе си, където и да се намираме.

Цената на красотата
Нана говори открито и за последствията от козметични процедури. След интервенция с ботокс, устата ѝ се изкривява. Тя използва случая, за да предупреди: „Хората трябва да бъдат информирани и внимателни. Перфектността отвън няма смисъл, ако вътре си наранен.“

Опора в любовта
В трудните моменти до нея неизменно е Джонатан – мъжът, който ѝ дава стабилност и вяра. „Благодарна съм, че съдбата ми подари живот с този човек“, казва Нана, като признава, че от началото на връзката им и двамата се хвърлят да помагат на другите и често забравят за себе си.

Майчинството като чудо
С особена нежност Нана говори за майчинството – едно от най-големите чудеса в живота ѝ. Още с раждането си тя преживява тежък момент – родена е с бяла хипоксия, а майка ѝ претърпява сериозни травми по време на раждането.

„Най-голямото чудо е, че още съм жива – не само заради диагнозата. Животът ми е подарък още от първия ми ден“, казва тя с благодарност и осъзнаване.

С благодарност към хората
Въпреки трудностите, Нана не спира да бъде признателна. Не само за добрината, която е получила, но и за възможността да дава. „Помагала съм, но и на мен са ми помагали. Не искам да изглеждам като егоист“, споделя тя. И добавя – NOVA и зрителите ѝ липсват, но връзката с публиката остава жива и до днес.